Категории
- Без категория (2)
- Братя & Сестри (5)
- Игри (3)
- Осъзнато родителство (13)
- Поставяне на граници (2)
- Похвала (2)
- Самостоятелност (1)
- Сценарии (1)
- Тантруми (3)
- Чувства (4)
Последни публикации
Децата постепенно изграждат навика на самостоятелната игра и за да се случи това, ние родителите трябва да бъдем готови.
Във всеки контакт се удовлетворяват потребностите и на двете страни, дори това да не се осъзнава.
На съзнателно ниво бихме искали детето да си играе известно време само. Но на подсъзнателно ниво има по-важна потребност: „Трябва да го виждам“ – и детето удовлетворява тази майчина потребност със своето нежелание да си играе самостоятелно.
Когато детето за първи път решава да се отдалечи от майка си, тя започва да се тревожи. Ако майката не започне да се тревожи тя ще даде зелена светлина на детето да отиде и да започне да опознава света. Ако обаче се поддаде, детето започва да ѝ помага, сякаш казва: „Мамо, трудно ми е с твоята тревога, нека бъде така както искаш ти, няма да се отделям от теб“.
Детето няма да се научи да играе самостоятелно, ако родителите не са готови за това.
За да поднесем по-леко тревогата, си струва да погледнем още веднъж безопасно ли е жилището ни. Премести ли ли сме всички опасни предмети вън от зоната, достъпна за детето. Затворени ли са прозорците? Стабилни ли са столовете? С какво може да се занимава детето? Какво интересно можете да му предложите в това време? А по-нататък се включва тройката от познатите ни принципи:
Постепенност. Започнете с 2-3 мин. самостоятелна игра и постепенно увеличавайте времето.
Самоконтрол. Дайте на детето възможност само да контролира времето, когато мама е заета със свои неща. Тук може да Ви помогне пясъчният часовник: „Поиграй си сам/а, докато не изтече всичкият пясък. Когато видиш, че пясъкът се е събрал долу, ме повикай“. Ориентир за времето може да бъде и някоя песничка: „Щом песента свърши, ще дойда при теб“.
Лична заинтересованост. Подчертайте колко е цено, колко е важно, че детето си играе само. Похвалете го като разказвате на някой друг и сте сигурни, че то чува: “Докато сготвя супата, той/тя постори съвсем сам/а такава кула от кубчета. Беше толкова съсредоточен“.
Не на последно място въвеждането на ежедневно „специално време“ би помогнало за решаване на проблемите от различно естество. Без значение дали става въпрос за самостоятелна игра, тръшкане или нещо друго.