За всяко дете е полезно често, а ако е възможно и всеки ден, да прекарва специално време с родителите си, за да възобнови връзката с тях. Гледайте на това като на превантивна грижа, за да поддържате семейните работи в ред. А ако имате проблеми с детето си, въвеждането на специално време за него е първото нещо, което трябва да направите. Как да стане това?
Заявете желанието си да прекарвате специално време с всяко от децата си по петнайсет минути, възможно най-много дни в седмицата. Наречето го с най-специалното име, с името на детето си – например „Времето за Лори“.
Изберете момент, в който има кой да се грижи за другите ви деца (освен ако те не са достатъчно големи, за да може да се разчита, че сами ще се занимават с нещо, дори и да усещат, че брат им получава нещо, което и те биха искали да получат).
Нагласете заедно с детето си хронометър на петнайсет минути. Изключете звука на всички телефони, за не ги чувате, когато звънят.
Кажете му:„Днес ти решаваш какво ще правим във „Времето за Лори“. Утре ще реашавам аз. Ще се редуваме. И така, сега цялата съм твоя за петнайсет минути. Какво ти се прави?
Дайте на детето си 100 процента от своето вниамние без странични планове и разсейване. Просто го следвайте. Ако иска да играе с кубчетата си, не бързайте да му казвате как се строи кула. Вместо това се наслаждавайте на това как само проучва възможностите, как играе и твори. От време на време казвайте какво виждате: „Правиш тази кула още по-висока… Повдигаш се на пръсти, за да сложиш това кубче най-отгоре“. Ако иска да го дърпате в кръг, докато е с кънки на краката си и пада постоянно, приемете това като тренировката си за деня и го превърнете в забавно изживяване. Не се поддавайте на порива си да съдите или да слагате оценки на детето си. Не му предлагайте собствените си идеи, освен ако то само не помоли. Недейте да си проверявате телефона. Просто бъдете там и подарете на детето си невероятния дар да бъде видяно и прието.
Ако поиска да прави нещо, което по принцип не му е позволено, помислете си за безопасен начин да го направи, тъй като така и така сте с него и ще му помогнете, ако се наложи. Може би винаги сте му казвали, че е опасно да се скача от шкафа върху леглото, но за специалното ви време заедно можете да избутате леглото до шкафа и да бъдете с него, докато скача, за да сте сигурни, че е в безопасност. Може би винаги му се е искало да си поиграе с крема за бръснене на баща си, но вие не сте били съгласни да прахосва цял флакон или пък да чистите след това. За специалното време можете да решите да му подарите негов собствен евтин крем за бръснене и да го оставите да си поиграе с него в ваната, а след това заедно да я почистите. Ако не можете да зпълните желанието му (да отиде до Хаваите), намерете начин да направите нещо подобно (направете си поли от листа и потанцувайте заедно хула). А защо да си правим този труд? Защото детето ви научава, чежнаистина ви е грижа за неговите желания, дори и да не можете винаги да му осигурите това, което иска (затова е по-малко вероятно то да се чувства така, сякаш никога не става на неговото, а нараства вероятността да стане по-отзивчиво като цяло). И понеже, след като детето ви получи възможността да задоволи любопитството си и да преживеее осъществените си желания, те повече няма да бъдат забраненият плод, вероятността да опита тези неща зад гърба ви се свежда до минимум.
Когато е ваш ред да решавате какво да се прави, иницирайте игри, които помагат за изграждането на емоционлана интелигентност и връзка. От време на време е хубаво да разговаряте с тих глас и да се гушкате, но целата е да помогнете на детето да се освободи от насъбраната в себе си тревожност – другата дума на страх, а най-краткият път към това е смехът. Това обикновенно означава да се сборичкате с детето си така, че да се разсмее. Знаем, изглежда като да изисква много енергия за един изморен родител. Но става въпрос само за петнайсет минути и ще установите, че това ще влее енергия и у вас. Играйте на всякакви игри, които да разсмеят детето ви, а това обикновено значи да го ангажирате с неща, които го плашат или разстройват, но само дотолкова, че да ги овладее. Потърсете идеи – ТУК. Може също така да засегнете конкретен проблем, с който на детето му е трудно да се справи, като си играете, да речем на училище. Нека то да бъде учителят, които да ви дава тонове домашни и да ви засрамва, когато не знаете отговора на някой въпрос. Или пък играйте баскетбол и го оставете той да бъде по-добрият на терена. Във всички тези игри родителят мрънка несвързано, фучи и се излага, но просто не може да хване силното, бързо, умно дете, което го превъзхожда във всичко. Целта на това е да се разсмее, което успокоява същите тези тревоги, от които се разтоварва със сълзи, затова, ако нещо разсмива детето ви, правете повече от него.
Приключете със специланото време, когато таймерът даде сигнал. Специалното време трябва да има край, което показва, че прваилата в него не важат през останалото време. Когато петнайсетте минути изминат, прегърнете силно детето си и му кажете колко много ви е харесало времето, прекарано с него, и че скоро пак ще имате специално време само за вас. Ако то започне да се тръшка, отнсете се към него със същите състрадание и емпатия, които проявявате при всеки друг негов емоционален срив. (Знаем, че е много трудно, когато специалното време свърши.) Но не мислете, че така удължавате специланото време, по същия начин, както не бихте се „поддали“ на вскко друго нещо, заради което детето еи може да се тръшка.
Имайте предвид, че често емоциите на детето ви ще избликнат, докато прекарвате специално време заедно, особено към края. Това не означава, че сте в безизходица. Значи, че детето ви се чувства по-сигурно с вас след времето ви заедно, затова всички онези чувства, които е мъкнело със себе си, сега излизат, за да бъдат обработени. Или пък може да означава, че раздялата с вас му припомня колко му е трудно да ви дели. Често децата използват края на специланото време да покажат тревогите си, затова е добре да планирате малък луфт към края, а в случаи на емоционален срив, особено ако тъкмо въвеждате този похват или когато детето преживява някаква трудност. Когато сривът започне, просто проявете емпатия и се потупайте по рамото за това, че сте родител, на когото детето ви може да се довери достатъчно, за да покаже всички тези дълбоки чувства.
Родители, които въвеждат специално време за своите деца, споделят, че наблюдават значителна промяна в поведението им. Защо? Защото специалното време:
Позволява на детето да изживее жизненоважното – но за жалост, така често липсващо – пълно, загрижено, изпълнено с нежност внимание на родителя върху себе си, без което то не може да се развива добре.
Подновява връзката ни с детето след разделите и конфликтите в ежедневието и така то е по-отзивчиво и щастливо.
Дава на децата редовна и безопасна възможност да „се разтоварят“ от всички онези тъжни, плашещи чувства, които те натъпкват (образно казано) в емоционалния си багаж и които в противен случай избиват под формата на лошо поведение.
Задълбочава емпатията ни към детето и така можем да проявяваме повече състрадателност и да виждаме нещата от неговата гледна точка.
Излива основите на доверието и партньорството между родител и дете, което пък е предпоставка за детето да ни довери силните си чувстват, когато е разстроено (вместо да избухва).
Убеждава детето на подсъзнателно ниво, че то наистина е важно за родителя. (Вие, разбира се, знаете, че е, но то понякога се съмнява в това.)
Източник: “Спокойни родители – щастливи деца” – Д-р Лора Маркам
