Когато родителите започнат да прилагат напътстването с любов, често остават удивени от това как емпатията „помага“ да успокоят детето си и да му съдействат да приеме границите, които му налагат. Всъщност емпатията е толкова ефективна при възобновяването на близостта със сърдитото ни дете и при успокояването му, че се изненадваме, когато „не работи“. Но емпатията не е трик, с който да контролираме другия. Тя е средство за връзка и помощ на детето ни да обработват емоциите си. Така че, когато емпатията не „работи“, помислете дали наистина се сближавате и помагате на детето си с неговите емоции. Ето кои са най-често срещаните проблеми при „използването“ на емпатия:
1. „Емпатията кара детето ми да плаче още повече“. Това означава, че в действителност емпатията „работи“ отлично. Спомнете си момент, в който сте заключили някакви силни чувства дълбоко в себе си, например, когато ви се е случило нещо лошо. Вие успявате да се владеете. После се появява някой, с когото се чувствате в безопасност, който ви прегръща или ви казва нещо съчувствено , а вие избухвате в сълзи. Затова, когато децата изпитват силни емоции и ние подхождаме с емпатия, те наистина задълбочават връзката си с тези чувствата. Но това е хубаво, понеже, щом веднъж преживеят тези емоции, емоциите изчезват. Един хубав плач трансформира биохимичните процеси в тялото ни, както и емоционалното ни състояние в положителна посока.
2. „Емпатията не спира тръшкането“. След като детето ви бъде завладяно от „бий се или бягай“, думите не помагат. Затова, вместо да назовавате емоцията, му внушете чувство за сигурност, за да може детето ви да покаже всички тези чувства. Колкото по-малко думи използвате, толкова по-добре, само толкова, колкото да чуе вашето съчувствие и да знае, че сте до него с прегръдка. Емпатията няма да спре тръшкането, но ще помогне на детето да разкрие всичките си чувства, а това е началото на оздравителния процес.
3. Продължавам да повтарям: „Ти си много тъжен и разочарован“, но това го ядосва и ме кара да спра да го повтарям. Ако просто повтаряте тези думи като папагали, децата го усещат и побесняват от това. Ако можете истински да почувствате как се разкъсва отвътре вашето безценно дете, бихте се просълзили. Тогава то би се почувствало разбрано.
Също така има значение на колко години е детето. С едно тъкмо проходило ядосано дете бихте могли да слезете до нивото му и да потвърдите: „Толкова си ядосан“. В тази възраст то често се успокоява, защото: мама не смята това за спешен случай; тази вълна от емоции, която го залива, дори си има име. Но с възрастта да назовавате емоциите им ги разгневява още повече. Също като повечето от нас, те не искат да бъдат анализирани или манипулирани; искат да знаят, че ние виждаме тяхната страна на нещата. Представете си да бяхте разстроени от нещо и партньора ви да ви повтаря: „Ти си много тъжна и разочарована!“
Няма нужда винаги да назоваваме емоцията. Достатъчно е да проявим разбиране към гледната точка на детето: „Съжалявам, че като се събуди, татко ти и брат ти бяха тръгнали към магазина без теб… Знам, че ти се иска да беше отишъл с тях“.
При едно по-голямо дете и едно просто „О, миличко, съжалявам, че ти е толкова трудно“ би свършило работа.
И разбира се, докато детето ви е във вихъра на своя гневен изблик , няма нужда да му казвате колко е тъжно или ядосано. Всякакви думи биха ескалирали гнева му. То трябва да знае единствено, че е в безопасност и че когато е готово, вие го очаквате с прегръдка.
4. „Показвам съпричастност към емоциите ѝ, но тя пак се разстройва“. Емпатията ни помага да видим гледната точка на детето и да се сближим отново с него. Понякога само това е достатъчно да успокоим емоциите му. Но ако възприема това, което вижда, като голям проблем в живота си, може и да не успее да преодолее емоциите си, докато не му помогнем да разреши този проблем: „Разстроена си, че сестра ти постоянно ти взема неща от къщата ти за кукли. Да намерим някое място за игра, където тя няма да я стига“.
Понякога то се нуждае от подкрепата ни да реши проблема само: „Толкова си ядосан на брат си. Мисля, че той трябва да чуе как се чувстваш. Хайде да го намерим и ще остана с вас, докато му кажеш“.
Понякога то просто не може да получи това, което иска, но вие можете да му го дадете като пожелание: „Трудно е когато батко ти не иска да играе с теб. Обзалагам се, че ти се иска аз да ти помагам да си строиш релсите всеки ден, нали?“
Понякога обаче проблемът не може да бъде решен. Вероятно разочарованието е твърде дълбоко или провокира спомена за предишна болка, която все още се спотайва и очаква да бъде изстрадана, и затова тук само сълзите помагат. Ако случаят е такъв, значи емпатията е „проработила“ за това детето ви да се почувства достатъчно спокойно да ви покаже огорчението си. Така децата изграждат гъвкавост – чувстват се достатъчно спокойни с вас, за да си позволят да изживеят докрай своето разочарование – и се научават, че могат да преминат през него и да се почувстват добре. То плаче? Това е хубаво.
5. Казвам му: „Ядосан си, но ние не се удряме“ и след 10 мин. той пак удря. Ако посланието ви не достига до детето, това обикновено е, защото то има нужда от повече помощ да се справи с емоциите си, отколкото емпатията ви му дава. Понякога, когато използваме думата „но“, децата нямат чувство, че са наистина разбрани. Би помогнало, ако използваме „и“, като например: „Можеш да бъдеш ядосан колкото си искаш, и ние не се удряме“.
Но най-честата причина емпатичното напомняне да не предотвратява удрянето е, че просто не можем да очакваме какъвто и да е „разговор“ да лекува силни емоции. Децата, които удрят, имат заключени в себе си страх. Те имат нужда да плачат, да се тресат и да се прозеят срещу ви, за да ви покажат този страх. Обикновено само тогава удрянето престава.
Всъщност емпатията всеки път помага да се сближите с детето си и да му съдействате да се справи с емоциите си. Така че, ако изглежда, че емпатията ви не „върши работа“, може би думите ви пречат. Не се опитвайте да търсите правилните думи. Вместо това си представете, че сте дете, и се опитайте да почувствате това, което изпитва синът ви или дъщеря ви в този момент. Какво бихте искали родителят ви да направи точно сега, за да се почувствате обичани, докато преминете през това? Направете го вие.
Източник: “Спокойни родители – щастливи братя и сестри” – Д-р Лора Маркам
