Емоционалната интелигентност започва от разбирането на собствените ни емоции, за да можем да ги регулираме и да постигнем целите си. Втората половина на емоционалната интелигентност се отнася до това как да се разбираш с околните: да разбираш чувствата на другия и да изразиш желанията си, като проявиш желание към него. Така че едно емоционално интелигентно дете няма просто да се разплаче, ако брат му му вземе играчката, но няма и да го удари. То ще каже: „Аз още си играя с това, Теди, може ли да ми го върнеш?“
Какво още могат да направят родителите, за да помогнат на децата си да развият своите емоционална и социална интелигентност, така че да могат да се разбират добре помежду си?
Разговаряйте за чувствата. Когато родителите ежедневно говорят с децата си за това какво чувства и от какво се нуждае всеки един в семейството, братята и сестрите стават по-внимателни и щедри на емоции едни към други, а и по-склонни да проявят разбиране към чуждата гледна точка. Това е в сила дори когато децата са много малки; когато майките говорят на дечицата какво евентуално чувства бебето, детето развива повече емпатия към бебето и изпитва по-малко ревност.
Задайте въпроси за чувствата, нуждите, желанията и изборите.
Как се почувства?
Какво ти се искаше?
Какво направи?
Това имаше ли ефект?
Получи ли това, което искаше?
Брат ти получи ли това, което искаше?
Как според теб се почувства той?
Ще постъпиш ли по същия начин и следващия път, или мислиш, че може да опиташ по друг начин?
Какво мислиш, че можеш да пробваш другия път?
Какво мислиш, че ще стане тогава?
Изслушвайте, кимайте, повтаряйте, за да сте сигурни, че сте разбрали. Бъдете сърдечни и не съдете. Запазете чувството си за хумор, така че когато детето ви каже: „Другия път ще го размажа!“, може просто да отговорите: „Хм…. а какво може да стане тогава?“ Опитайте се да не се впускате в оценки и мъмрене. Децата изграждат своите възгледи, копирайки ни. Правилната преценка често се формира вследствие на неприятни преживявания.
Обяснявайте и показвайте. Бъдете готови да повтаряте.
Например, когато се борят за нещо можем да кажем: „Томи, кажи: „Извинявай, Сара, може ли като свършиш, да поиграя и аз, моля?“ Изчакайте да повтори думите ви. След това се обърнете към другото дете и кажете: „Сара, кажи: „Разбира се, Томи“.
Превърнете в практика търсенето на решения, добри и за двете страни. Във всяко семейство ежедневно се появяват възможности да се посочват различията и да се вземат решения, които са добри за всички. „Хм… ти искаш да отидеш на басейн, а сестра ти – в парка… Как да намерим решение, с което и двамата да сте съгласни?“
Покажете как да се изразяват от свое лице, как да говорят за своите нужди, а не да съдят или нападат другия. Например, когато дъщеря ви изкрещи: „Ама и ти си глупава!“, можете да я научите вместо това да каже: „Не ми харесва да ме обиждаш“.
Една от формулировките на „аз“-твърденията е да обясните как се чувствате, от какво имате нужда и как вие виждате ситуацията. Бихте могли след това да помолите детето си да направи нещо конкретно. „Аз се чувствам…., защото искам (или се нуждая от)… и виждам, че….“ Например: „Аз се тревожа, защото искам да стигна навреме, а виждам, че още не си готов за тръгване… Моля те, обуй си обувките“.
Покажете какво е просоциално поведение. Начинът, по който възрастните в дома се държат един с друг, дава внушителен пример на децата. Използвайте това в своя полза чрез ролеви игри, в които показвате на децата си как бихте искали те да се държат едно към друго. Например бихте могли да кажете на партньора си: „Останал е само един банан, искаш ли да си го разделим?“ или дайте пример как се поставят граници с уважение, казвайки с усмивка и прегръдка нещо от рода на: „Извинявай, аз използвах това. Ще ти го дам веднага след като свърша“.
Източник: “Спокойни родители – щастливи братя и сестри” – Д-р Лора Маркам
