Емпатията означава да осъзнаваш със сърцето си, не само на думи, какво чувства другия човек. Номерът тук е да оставим на заден план собствените си намерения, за да можем наистина да чуем и забележим какво чувства детето ни. Емпатията е първото нещо, когато трябва да използваме винаги когато децата ни са в затруднение.
„Трудно е, когато ти искаш да играеш,а брат ти иска да остане сам.“
„Може би се чувстваш изолиран, когато сестра ти има рожден ден, а твоят е чак след няколко месеца!“
„О, миличко, съжалявам, че сестра ти ти скъса рисунката …. толкова си тъжен и ядосан, че искаш да я удариш. Да отидем и да ѝ кажеш как се чувстваш от това.“
За повече от нас емпатията не е присъща. Не защото сме жестоки, а защото в ежедневието си виждаме околните през обектива на собствените си нужди и желания. Когато детето ни е разстроено, ние не поглеждаме машинално през неговите очи. Гледаме от наша гледна точка. Това означава, че често намираме емоциите му за неудобни, преиграни и може би смятаме дори, че нарочно прави живота ни по-труден.
Но ако искаме детето ни да проявява емпатия към братята и сестрите си или към когото и да било, ние трябва да проявяваме емпатия към него. Това означава, че каквото и да казва или прави, целта е да приемаме гледната му точка с разбиране, дори и да не сме съгласни с нея.
Ами ако не можете да сте емпатични постоянно? Няма страшно. Това е цел и като всички цели, които си заслужават, трябва много практика, за да бъде постигната. Понякога ще сте прекалено ядосани или разсеяни, или твърде уморени. Детето ви няма нужда от емпатия в 100% от времето, просто работете върху това да увеличите процентите.
Много родители се страхуват, че приемайки емоциите на децата си, ще направят от тях „заре на драмата“, но всъщност е точно обратното. Когато родителите истински разтворят сърцата си за всичко, което детето им иска да изрази, то се научава, че:
Моите емоции са нормални, а не опасни. Емоциите могат да са съкрушителни, но детето се научва, че е нормално да ги изпитва, а в такъв случай емоциите не са толкова интензивни.
Когато казвам какво чувствам, не се ядосвам толкова. Емоциите остават под съзнателен контрол, така че детето успява по-ефективно да регулира поведението си дори когато е разстроено.
Когато обръщам внимание на чувствата си, това ми помага да използвам думи, за да ги изразя, вместо да наранявам брат си. Може и да не ви хареса детето ви да крещи, че е много ядосано, но това е огромна стъпка към това да спре физически да изразява гнева си.
Мислех, че съм ядосан, и е така. Но гневът е сложно чувство. Той се дължи на болката, страха и тъгата, които изпитвам. Когато забележа тези емоции, вече не се чувствам толкова ядосан. Това са основите на контрола на гнева. Не ви ли се иска да знаехте това, когато сте били дете? Този подход за емоциите може да е нов за вас. Помнете, не ви предлагам да промените нормите за поведение в дома си, а да ви покажа, че всички емоции могат да бъдат приемани. Това дава възможност на детето да „се сприятелява“ с емоциите си, което на свой ред му позволява да се научи да ги регулира. С времето приемането на емоциите ще става все по-естествен процес за вас дори когато сте под стрес. Ще забележите, че не се ядосвате толкова лесно, когато детето ви се ядосва, и че можете да проявявате търпение по един чисто нов начин.
Докато пробвате този емпатичен подход, ще забележите непосредствена промяна у детето си. Дори може да започне да ви прегръща, когато вие сте разстроени. Едно дете, отгледано от родители, които насочват емоциите му, започва да разбира чувствата, които мотивират думите, и умело да направлява сложния емоционален свят на отношенията с приятелите, съучениците и учителите си. И слава богу, с братята и сестрите си.
Източник: “Спокойни родители – щастливи деца” – Д-р Лора Маркам
