Начинът, по който дисциплинираме детето си, става негов модел за справяне с междуличностните проблеми. Така че наказанието, което представлява използването на сила, го учи да използва сила върху братята и сестрите си, когато има конфликт за разрешаване.
Ето още прозрения как детето възприема наказанието и следователно как то формира личността му и взаимоотношенията с братята и сестрите му:
Наказанието фокусира вниманието на децата към това да избягват повече наказания, което не е същото като да ги е грижа за околните. Може да се научат да не се удрят по между си, но само, за да не си докарат неприятности, а не за да не ги наранят. Наказанията забавят развитието на емпатията и пречат на децата да се научат да уважават гледната точка на другия.
Поставянето на ограничения без емпатия лишава децата от възможността да се научат на самодисциплина. Никой не обича да го контролират и децата възприемат ‘‘контрола‘‘ за нещо извън себе си. Това означава, че смятат за ВАША отговорност да ги спрете да не се нападат, когато са ядосани, а не за СВОЯ.
Децата, отгледани чрез наказания, ги използват срещу братята и сестрите си, за да издигнат собствените си позиции и власт. Когато децата, знаят, че съперникът им ще бъде наказан, те имат стимул да доносничат, както за да наранят другия, така и за да изиграят ролята на ‘‘доброто дете‘‘.
Когато децата са наказани, защото се карат помежду си, те стават по-злопаметни и се стремят към отмъщение. Много по-често инициират конфликти, за да направят, така че другият да изглежда виновен.
При децата, които са дисциплинирани чрез наказания, съществува по-голяма вероятност да проявят склонност към гневни изблици и депресия. Това се случва, защото така ги учим, че част от тях – техните емоции – са неприемливи. Те не са научени как да се справят с тези чувства и за тях е по-трудно да овладеят гнева си и са много по-склонни да го изливат върху братята и сестрите си, който често се оказват най-близката мишена.
Наказанията внушават страх. Децата се учат от живота и от вашия пример. Ако правят каквото искат от страх, не е далеч моментът, в който те ще малтретират околните. Ако вие им викате, и те ще викат. Ако използвате сила, и те ще прилагат сила върху всички възможни околни.
Може да не ви е приятно да го чуете, но изводът от проучванията е ясен: Накрая децата научават от наказанията някои напълно неподходящи уроци – как се прилага сила, как се разрешават разногласия чрез сила и как да се справят с тревожните си емоции чрез агресия. Затова, наказвайки децата си, вие не само възпрепятствате развитието им като цяло, но и влияете негативно върху взаимоотношенията с братята и сестрите им.
Източник: “Спокойни родители – щастливи деца” – Д-р Лора Маркам
