Точният баланс между строгост и толерантност

Човешкото поведение не може да се вмества в точно определени рамки, различните стилове на възпитание – също. Но преди петдесет години екип учени, ръководени от Даяна Баумринд, провеждат наблюдения върху група семейства и достига до извода, че съществуват четири възпитателни подхода, които повечето родители използват. Осъвременени версии на описанията на същите тези четири подхода до ден днешен се използват от повечето експерти в областта на детското развитие като полезен начин да се обясни поведението на родителите. Виждате ли себе си в някой от тези четири родителски подхода?

1. Авторитарен. Авторитарните родители имат високи очаквания към децата си, което е хубаво, както показват изследвания. Така децата постигат високи оценки, научават се да бъдат отговорни и да не се замесват в неприятности. Проблемът е в това, че тези родители не оказват на децата си достатъчно подкрепа. Ситуацията е – вдигни си чорапите, бъди сериозен и се дръж както трябва, ще стане както аз трябва, иначе… В повечето случаи такива родители са отгледани по същия начин и обикновено смятат, че са се развили добре, но проучването показва, че децата им стават непокорни тинейджъри. Те също така са и по-податливи на натиска на средата от връстници, защото е са свикнали да мислят за себе си и да поемат отговорност за поведението си и защото децата, които не получават достатъчно подкрепа, накрая започват да търсят любов на най-неподходящи места.
2. Либерален. Повечето родители се опитват с всички сили да не повтарят грубата любов на своите родители, затова прекаляват с обратното. Това са родители, които много подкрепят децата си, което е изключително важно. Но в този родителски подход има два проблема. Първо, родителите, които използват този подход, често показват на децата си, че разочарованието, безсилието и другите тревожни емоции трябва на всяка цена да бъдат избягвани. За техните деца е трудно да се научат, че могат да се справят срещу нещастието и да му дадат отпор, което е съществен момент в изграждането на издръжливост. Второ, либералният подход отбягва поставянето на граници и високите изисквания. Някои родители вярват, че това е хубаво, те не биха искали да спъват естественото развитие на детето си. Други просто не могат да понесат детето им да страда, защото не могат да регулират собствената си тревожност. На децата, на които никога не им се е налагало да се „контролират“, за да се приспособят към ограниченията и да отговорят на очакванията, трудно се научават на самодисциплина. Не ни разбирайте погрешно, няма такова нещо като прекалено уважение и емпатия. Но ако не научите детето си да зачита вас и другите хора, какъв урок му давате за човешките взаимоотношения? С този родителски подход се отглеждат деца, които имат склонност към егоцентризъм, тревожност и не са достатъчно издръжливи.
3. Небрежен. Винаги е имало родители, които не могат да дадат на децата си любовта и вниманието, от което те се нуждаят, заради алкохолизъм, нарцисизъм или просто за да работят на две места и да издържат семейството. Но този стил на възпитание ни се струва много по-често срещан днес, поне в някои общества, в които решаваме да оставим децата си на забавачка от съвсем ранна възраст, а после, докато растат, ги оставяме да си живеят живота с връстниците си и така имаме много малко, дори никакво влияние върху тях, когато станат тинейджъри. Най-отявлените в своята небрежност родители понякога стават зависими от наркотици или изоставят семейството си, но също така попадаме и на грижовни, „нормални“ семейства, в които родителите са твърде заети със собствената си работа или социалния си живот, за да се ангажират сериозно с децата си. Нерядко такива родители харчат много пари за децата си, вместо да им обръщат внимание. Това винаги показва на детето, че не заслужава любов, и ако и двамата родители са незаинтересовани, липсата на близост често води тревожност, злоупотреба с опиати или други проблеми при детето.
4. Авторитетен. Последният родителски подход е този, които според проучването на Баумринд създава най-добре адаптирани деца. Според нея авторитетните родители, за разлика от авторитарните, дават на децата си много любов и подкрепа, подобно на толерантните. Но също така имат и високи очаквания, както авторитарните родители. Очаквания, съответстващи на възрастта, разбира се, не очакват от едно три годишно дете да почисти стаята си само. Не е напълно възможно постоянно да помагат на това тригодишно дете да подрежда, за да може, когато е вече на шест, съвсем само да почиства стаята си. Такива родители са ангажирани, дори взискателни. Те настояват за семейни вечери, много разговори чак до гимназията, добри оценки, отговорно поведение. Но също така осигуряват на децата си пълна подкрепа, за да се научат как да отговорят на тези очаквания. Важно е да се отбележи, че тези родители не налагат контрол като авторитарните родители. Те изслушват страната на детето си, правят компромиси, отстъпват му контрола, когато това е възможно. Не е чудно, че децата им остават близки с тях – те често описват единия си родител като доверения човек, с когото обсъждат проблемите си. Такива деца обикновено се справят добре в училище и също така те са тези, които учителите описват като отговорни и харесвани, с две думи – добри деца, с каквито всеки иска да е обрграден. Тъй като терминът авторитарен има общ корен с авторитетен и това често обърква родителите, предпочитаме да наричаме този подход подход с „емпатия с граници“.

Изключително важно е да се отбележи, че тук не става въпрос да се намери щастлива среда между строг и либерален подход. Всъщност гениалността на възгледите на Баумринд е в това, че тя обединява континиуума: взискателността и отзивчивсотта. Следете внимателно мисълта ни, защото сте на път да откриете отговора на много от своите въпроси за родителството. Ето как тези два свята – на взискателността и отзивчивостта – моделират родителския ни подход.

Както ще видите след малко, либералните родители имат ниски изисквания, но са много отзивчиви. Авторитарните родители са пълна противоположност: много взискателни, но слабо отзивчиви.

Небрежните родители не проявяват нито взискателност, нито са отзивчиви. А авторитетните родители, които проявяват емпатия и налагат граници – нищо чудно! – са силно отзивчиви и взискателни.

Може ли да се досетите как се проявява това е ежедневието? Например какво правят родителите, когато осемгодишното им дете донесе забележка от училище?

1. Авторитарният. Кара се на детето без никакво обсъждане и го наказва, докато не се поправи и не подобри успеха си. Точка по въпроса. Може да наеме частен учител което се приема за наказание, и това да замести някаква дейност, която то обича, като тренировките по баскетбол например. Детето става демотивирано и гневно и се налага само да намери начин да се усъвършенства.
2. Либералният. Изслушва с емпатия. Приема оправданието на детето, че вината е на учителя, и го моли, ако обича, да положи повече усилия следващия път. Той може да каже на детето, че вярва е него, или дори да му предложи да се потруди повече, но не му помага реално да намери начин да промени нещата. Ако детето се опитва да прояви слабост като да покаже страховете си, че просто не може да се справи с математиката или да се организира, либералният родител не може да понесе тревожността му, затова го уверява, че може с всичко да се справи. Детето е оставяно само да се справя с притесненията си.
3. Небрежният. Какви оценки?
4. Емпатия с граници. Пита детето дали е изненадано от тези оценки, каква мисли, че е причината на тази ситуация, и какво смята, че трябва да направи, за да научи материала и да повиши успеха. Заедно с детето създават план с много ограничения и високи изисквания, защото има много за наваксване. Но това не е само тренировъчен лагер. Този родител проявява пълно разбиране към това колко трудна е за детето му тази промяна. И което е още по-важно, осъзнава, че вината е отчасти негова и че той самият е основна част в процеса на отстраняване на грешките. Той предава на детето си спокойното усещане за надежда, за да може да се справи с тревогата си, докато се мъчи да се измъкне от дупката, която само си е изкопало.

Разбирате ли как става това? Родителят, който използва емпатия с граници, има еднакво високи очаквания с авторитарния родител и е със същата лидерска позиция пред децата си. Но при него присъстват дух на партньорството, разбирателството, изслушване и уважение, така че детето не заема защитна позиция и е по-склонно да поеме само отговорност. Разликата между толерантността и емпатията с граници са високите изисквания и по-добра регулация на собствената ни тревожност, за да може детето да има подкрепа да се заеме с нещо, което е трудно за него. А и разликата между ангажираността на родителя би трябвало да е очевидна – родителите, прилагащи емпатия с граници, са най-ангажирани сред всички останали. Вероятно затова те са по-щастливи родители.