През 1937г. Джорд Вейлант стартира проучване, чиято цел е да отговори на въпроса има ли формула за ‘‘добър живот‘‘ или какво прави хората щастливи. В последствие финансирането на изследването поема Уилям Томас Гарант.
Повече от 80 години участниците били подлагани на детайлни медицински прегледи на всеки пет години, правели стотици психологически тестове, участвали в лични интервюта на всеки 15 години, попълвали въпросници през година. Макар през годините проектът да се е проследявал от променлив по състав екип, изследването на Грант е вероятно най- задълбоченият опит в подобна посока.
Какви са резултатите след всичките тези години? Какво в крайна сметка е добрият живот? Кое ни прави щастливи? Ще цитираме думите на Вейлант:
‘‘Единственото, което наистина има значение в живота, са отношенията ни с другите.“
Успешните приятелства, комплексните връзки, които съществуват между приятели и вътре в семействата, са онова, което може да послужи като индикатор за степента на щастие, която ще изпитваме през живота си. Приятелствата могат да служат като прогнозен индикатор, по-добре от всяка друга променлива. И когато сме на средна възраст, те остават единственият.
С една дума, ако искаме щастливи деца, трябва да ги научим да се социализират ефективно – как да печелят приятели и как да задържат приятелствата след това. И двете най-важни умения за това са добре познатите ни контрол над емоциите и емпатия.
Източник: ‘‘Правилата на бебешкия мозък‘‘ Джон Медина
