Когато се завихри буря, дори и най-добронамереният родител може да бъде провокиран да се ядоса, вместо да се овладее. Но точно тогава детето ви има най-голяма нужда от вашата помощ да се контролира.
Нека разгледаме един пример. Ема (2 г. 6 м.) и майка ѝ са на детската площадка.
Мама: Ема, гладна ли си?
Ема: Да!
Мама: Време е да се приберем вкъщи и да направим вкусна супа за обяд. Какво предпочиташ – да ходиш или да се возиш в количката?
Ема: Не, искам на люлката!
Мама: (проявява емпатия и признава чувствата) Толкова много се забавляваш на люлката. Иска ти се да останеш и да се люлееш цял ден. (Поставя граници) Въпреки, че знаеш, че е време да се прибираме вкъщи за обяд.
Ема: Не, искам да остана на люлката!
Всички знаем, че този разговор може да продължи дълго. Две годишната Ема ще огладнее още повече, а мама ще се изнерви. В този момент мама може да използва малко хумор. Малко децата могат да устоят на играта. Тя може да започне да „хапе“ игриво ръката на Ема и да се преструва, че ще я изяде. Напускането на детската площадка би станало по-лесно със смях, но мама е твърде гладна в момента и решава да тръгне. Тя решава да постави ясни граници и да помоли дъщеря си да ѝ сътрудничи. Тя започва с приемане и разбиране на чувствата на детето си.
Мама: Ема, ти много обичаш да се люлееш, нали?
Ема: Да!
Мама: Въпреки, че е време за обяд и сме гладни ти би искала да останеш на люлката цял ден, нали?
Ема: Да!
Мама: Аз също бих искала. Това би било толкова забавно, нали? (Намира точка на съгласие) Въпреки, че знаеш, че е време да си тръгваме за обяд.
Забравете за съюза ‘‘но‘‘. Използвайки ‘‘но‘‘, отнемате дарът, който преди това сте дали – приемането и зачитането на чувствата на детето. Може би сте забелязали, че когато някой каже: „XXXXXXXXXX,НО“ думите преди „но“ нямат никакво значение. Когато усетите, че ви идва да кажете “но”, го заменете със “проблемът е” или “въпреки, че знаеш, че”. По този начин наистина зачитате чувствата на детето и след това поставяте границата.
Мама: Можеш да скочиш като бебе кенгуру и да подскачаме заедно по пътя до вкъщи или да те взема и да те сложа в количката – ти избираш. (Мама дава избор – и двата са приемливи за мама. За детето всеки избор означава още една възможност да упражни някакъв контрол върху собствения си живот. Детето трябва да прави толкова много неща под чужди разпореждания, че не е трудно да разберем защо то става сърдито и опърничаво. Ако можем да му предложим избор за това как да бъде направено нещо, много често този избор е достатъчен, за да намали недоволството му.)
Но Ема не приема нито един от двата избора.
Ема: НЕ!
Мама:(говорейки мило, но твърдо): Ема, виждам, че е прекалено трудно за теб да слезеш сама от люлката. Ще те сваля от нея и ще те сложа в количката.
Забележете, че мама не кара Ема да се чувства като лош човек, защото не иска да се „подчини“. Мама признава, че просто е много трудно за нея.
Нека предположим, че Ема започва да плаче силно докато мама я взима от люлката. Общоприетото разбиране би било да я сложим против волята ѝ в количката и да я оставим да плаче без да ѝ обръщаме внимание, за да не „наградим“ плача с внимание и да я „разлигавим“. Но това ще наруши нашата връзка с детето. По-лошото е, че ще ѝ предадем съобщението, че нейното поведение е „лошо“ и ние ще ѝ обръщаме внимание само, когато се държи „добре“. С други думи любовта ни е условна!
Трябва ли да се опитаме да разсеем детето? „Хееей, Ема, я виж колко сладко, малко кученце има ей там!“ Какво съобщение изпраща разсейването? – твоите чувства не са важни или твоите чувства са неприемливи, може би опасни, затова ще се преструваме, че не съществуват. (Вие бихте ли се почувствали обичани и разбрани ако се чувствате зле и го покажете, а партньорът ви се опита да ви разсее?) На кратко децата имат нужда да ги чуем и да приемем емоциите им, дори когато трябва да поставим граници. Запомнете: всички чувстват се приемат, но някои действия трябва да се ограничат.
Ема:(започва да плаче докато мама я вади от люлката)
Забележете, че въпреки това, че мама е била супер търпелива, Ема все плаче. Това не означава, че мама прави нещо „грешно“. Всички деца ще тестват границите и ще настояват за това което искат. И това е така, защото те са деца и това е тяхната работа. Това им помага да се развиват. Нашата работа като родители е да ги насочваме и да поставяме граници, а това означава, че понякога децата ще се разстройват и плачат. Какво учат от това? Че не получават винаги всичко, което поискат, но получават нещо по-добро – родител, които ги приема и разбира независимо от това дали са щастливи или тъжни.
Мама: Плачеш, защото не искаш да слезеш от люлката. Трудно е да спреш да се люлееш, когато се забавляваш толкова много. Знам, че би искала да се люлееш цял ден, въпреки че знаеш, че си гладна. Време е да се прибираме вкъщи и да обядваме. Хайде да седнем на тази пейка. Аз ще те прегърна силно, докато ти се наплачеш и се почувстваш по-добре.
Въпреки факта, че всички други родители от детската площадка ни гледат, ние не сме се провалили, защото дъщеря ни плаче. Напротив, плачът е добър и полезен за големите чувства на две годишно дете. Тя трябва да ни покаже колко е разстроена, вместо да го подтиска.
Докато плаче е най-добре да я гушкаме и придържаме към себе си, ако ни разреши. Дори може да започне да плаче и за много други неща, които са се случили по-рано през деня. Това е чудесна възможност, за да сподели всичко което е подтискала. Когато детето плаче, а ние го прегръщаме оставаме свързани и продължаваме да съчувстваме: „Аз съм тук. Ти си в безопасност. Скоро ще се почувстваш по-добре“. (Ако детето не ни позволява да го прегърнем можем да слезем на неговото ниво, като клекнем на земята и кажем: „Аз съм тук. Ти си в безопасност. Няма да те оставя да се справяш сама с тези силни чувства. Когато се почувстваш готова можем да се гушнем и скоро ще се почувстваш по-добре“.)
Накрая, след като започне да се успокоява можем да кажем: „Плачеше. Беше ти тъжно, а сега се чувстваш по-добре. Хайде да се прибираме вкъщи и да хапнем вкусна супа. Искаш ли да пиеш вода преди да тръгнем?“
Първият път когато правите това детето ви може да плаче дълго. Ще ви покаже неговите „лоши“ чувства или може да си мисли, че ще ви убеди да го оставите да се люлее повече. Очевидно е, че съпричастността към неговите чувства не означава, че отменяте ограничението, което е важно за вас.
Не след дълго ще установите, че следващия пък когато кажете, че е време за обяд детето ви ще слезе само от люлката и ще е готово да тръгнете.
Запомнете най-важното е да поставите границите ясно и любезно, а ако детето ви се разстрои – приемете сълзите, оттърсете се от собственото си нещастие, че детето ви е недоволно и приемете чувствата му искрено.
Поставянето на граници с емпатия учи децата, че:
Вашите граници са твърди. Може детето да не ги харесва, но вие сте на негова страна, така че ще ги приеме. Това е началото на самодисциплината
Чувствата могат да се управляват. Това е началото на емоционалната интелигентност
За вас има значение как се чувства детето ви. То има значение за вас. Това ще го кара да търси насоки от вас
Първоначално можете да си помислите, че това е „истерия“ или „криза“, но всъщност това е чудесна възможност за преподаване на основни житейски уроци
