Как да управлявате гнева си

Като човешко същество, вие все пак понякога изпадате в състояние на „борба или бягство“ и детето ви започва да ви изглежда като враг. Когато сте завладени от гнева, вие физически сте готови за бой. Хормоните и невротрансмитерите нахлуват в тялото ви. Те стягат мускулите ви, повишават пулса ви, ускоряват дишането ви. В такива моменти е невъзможно да останеш спокоен, но всички знаем, че макар да носи моментно удовлетворение, ние всъщност не искаме да напердашим децата си.

Затова в този момент си обещайте – без удряне, без ругатни, без обиди и заплахи. А може ли да крещите? Никога на децата си; това е гневен изблик. Ако наистина имате нужда да извикате отидете в колата си, вдигнете прозорците и крещете там, където никой няма да ви чуе, но не използвайте думи, но не използвайте думи, защото те ще ви ядосат още повече.

Децата ви също се ядосват, затова за тях е двоен подарък, когато се посветите над градивен контрол над гнева. Така не само не ги наранявате, но им предлагате и модел за подражание. Децата ви със сигурност ще ви виждат ядосани понякога и това как се справяте с такива състояния, ще им даде голям урок. На какво искате да ги научите – че правото е на страната на силния и че и родителите имат гневни изблици или че гневът е част от човешката природа и че да се научиш да го контролираш отговорно е част от порастването?

• Дай пет. Осъзнайте, че гневът не е най-доброто състояние, в което можеш да се намесиш в дадена ситуация. Вместо това си дайте отсрочка и се върнете, когато можете да останете спокойни. Ако детето ви е достатъчно голямо да остане само за малко, можете да влезете в банята, да наплискате лицето си с вода и да подишате дълбоко. Просто си кажете възможно най-спокойно: „Прекалено съм ядосан, за да говоря за това в момента. Ще спра за малко, за да се успокоя.“ Ако излезете, това не прави детето ви победител. Това просто му показва колко сериозно е сбъркало и му дава пример за самоконтрол. Ако детето ви е прекалено малко, за да бъде оставено само, просто използвайте кухненската мивка. След това седнете на дивана за няколко минути. Независимо дали сте близо до детето си, или в друга стая, използвайте това време да се успокоите, а не да се вбесявате още повече от това колко сте прави. Дишайте дълбоко и безшумно си повтаряйте кратка мантра, която да възвърне спокойствието ви. Детето ви ще гледа това. Не се притеснявайте, че трябва да му дадете урок за грешката му. То получава един от най-важните уроци в живота си: как отговорно да регулира силните емоции.
• Помогнете на тялото си да се освободи от гнева. Когато се чувствате толкова ядосани, трябва някак да се успокоите. Спрете, дишайте, припомнете си, че това не е критична ситуация. Изтръскайте напрежението от ръцете си. Поемете дълбоко въздух 10 пъти. Ако имате нужда да издаде звук, тананикайте със затворена уста. Можете и да се опитате да се разсмеете, което ще отслаби напрежението и ще промени настроението ви. Дори и усмивката насила изпраща на нервната система посланието, че няма спешен случай, и започва да ви успокоява. Ако чувствате нуждата физически да се разтоварите от гнева, пуснете си музика и потанцувайте.
• Променете мислите си, за да промените чувствата си. Ако си мислите, че детето ви е невъзпитан глезльо, който ще се превърне в престъпник, като порасне, няма да можете да се успокоите. Истината е, че детето ви е малко същество, което страда и показва това с поведението си. Припомнете си: „Държи се дете, защото е дете… Детето ми има най-голяма нужда от моята любов, когато най-малко я заслужава… То моли да му помогна да се справи с основателните си потребности и чувства.“
• Вслушайте се в гнева си, вместо да му се поддавате. И гневът, подобно на другите чувства, е даденост, както са ръцете и краката ви. Онова, което е наша отговорност, е решението какво да правим с него. Често гневът ни дава ценен урок, но да действаме под негово влияние , освен в редките случаи, когато е с цел самозащита, почти никога не води до нищо градивно, защото правим избори, които в нормално състояние никога не бихме направили. Градивният начин да реагираме на гнева е да не реагираме под негово влияние и когато се успокоим, да използваме това като повод да се запитаме какво не е наред в живота ни, че сме така вбесени, и какво трябва да направим, за да променим тези обстоятелства? Понякога отговорът очевидно е свързан с това какви родители сме: трябва да променим подхода си, преди нещата да излязат извън контрол, или да започнем да слагаме децата да спят половин час по-рано, или да направим нещо, за да поправим отношенията си с 4 годишното си дете, за да спре да се държи грубо. Понякога с изненада разбираме , че гневът ни всъщност е насочен към съпруга ни, които не се проявява като истински партньор в родителските задължения, та дори и към шефа ни. Понякога гневът ни подсеща, че имаме нужда от повече сън или от възможност редовно да изпускаме парата пред приятел, които приема цялата палитра на нашите чувства.
• Помнете, че „изразяването“ на гнева пред някого може да го засили и задълбочи. Въпреки популярната представа, че трябва да „даваме израз“ на гнева си, за да не ни изяжда отвътре, проучванията показват, че да изразим гнева си, докато сме ядосани, всъщност ни разгневява още повече. Това от своя страна наранява другия, плаши го или го разгневява и води до взрив в отношенията. Преразказвайки си ситуацията наум, винаги си доказваме, че ние сме прави, а другия греши, което ни прави още по-гневни, докато отвътре врим и кипим. Ще свърши работа, ако се успокоим, а после потърсим градивен начин да се занимаем с това, което ни ядосва, така че да разрешим проблема, които провокира гнева ни.
• Изчакайте преди да налагате дисциплина. Никъде не е казано, че трябва да издавате укази в движение. Те никога няма да са най-доброто за развитието на детето ви в дългосрочен план, нито дори ще помогнат проблемът да не се повтаря. Бъдете пестеливи на думи, докато не се успокоите, нещо като: „Трябва да се успокоя, преди да разговарям за това.“ Ако си дадете 10 минутна почивка и все още не сте се успокоили достатъчно, за да реагирате градивно, можете да кажете: „Искам да си помисля върху това, което стана, и по-късно ще си поговорим по въпроса.“
• Избягвайте заплахите. Заплахите, които отправяте, докато се ядосани, винаги са безразсъдни. Тъй като заплахите вършат работа само ако сте готови да ги изпълните, те подкопават авторитета ви и намаляват възможността следващия път детето ви да следва правилата.
• Внимавайте за тона си и думите, които използвате. Изследванията показват, че колкото по-спокойно говорим, толкова по-спокойни се чувстваме и толкова по-спокойно реагираме на околните. Респективно използването на ругатни и други тежки думи разстройват нас и този, които ни слуша, и ситуацията се нагнетява. Ние притежаваме силата да успокоим или разстроим себе си и този, с когото говорим, благодарение на това на гласа си и избора на думи. (Помнете, че вие сте примерът за подражание.)
• Имайте предвид, че вие сте част от проблема. Ако сте отворени към емоционално израстване, детето ви винаги ще ви показва върху коя част от себе си трябва да поработите. Ако не сте, постоянно ще попадате в един и същи водовъртеж с детето си. То може да се държи така, че да ви вбесява, но вие не сте безпомощна жертва. Поемете отговорността да управлявате на първо място своите собствени емоции. Детето ви може да не се превърне за една вечер в ангелче, но лошото му поведение драстично ще се промени, научите ли се да оставате спокойни.
• Все още сте ядосани? Потърсете чувствата, които стоят в основата на това. Не се привързвайте към гнева си. След като се слушате в него и направите необходимите промени, се освободете от него. Ако това не свърши работа, помнете, че гневът е винаги защитна реакция. Той ни предпазва от чувството за уязвимост. За да прогоните гнева, погледнете болката и страха, които се крият зад него. Ако тръшкането на дъщеря ви ви плаши или ви смущава това, че синът ви удря сестричката си , защото преди вие сте били малката сестра, която е била удряна, помислете върху тези чувства и ги излекувайте. Проявите ли готовността да преживеете скритите си чувства, вече няма да имате нужда от закрилата на гнева и той ще изчезне.
• Подбирайте битките си. Всяко негативно взаимодействие с детето ви изразходва от ценния капитал на отношенията ви. Концентрирайте се върху най-важното, например как детето ви се отнася с другите човешки същества. Ако погледнем глобално на нещата , хвърленото на пода яке може и да ви подлудява, но това вероятно не си заслужава да докарате банковата сметка на взаимоотношенията си до червено.