20 грешки, които дори най-добрите родители допускат

Тъй като взаимодействаме с децата си постоянно, изисква се истинско усилие да погледнем на стратегиите си за възпитание с обективност. Добрите намерения бързо могат да бъдат заменени, от меко казано, неефективни навици. Започваме да действаме сляпо и да проявяваме своите не толкова добри страни. Ще ви представим най-честите грешки, които дори най-добронамерените и добре информирани родители допускат във възпитанието. Тези грешки възникват, когато забравим своите същински цели.

1. Превръщаме възпитанието в налагане на наказания.

Целта на възпитанието не е всяко прегрешение да бъде незабавно санкционирано. Същинската цел е да научим детето как да живее добре в този свят. В много случаи обаче възпитаваме на „автопилот“ и се съсредоточаваме най-вече върху наказанията и така ги превръщаме в своя крайна цел. Ето защо, когато възникне необходимост от възпитание, запитайте се каква е истинската ви цел. После открийте креативен начин да предадете на детето нужния урок. Убедени сме, че ще откриете добър начин да го направите, без да прибягвате до наказание.

2. Във възпитанието няма място за топлота и подкрепа.

Напълно възможно е да възпитаваме децата си спокойно, любящо и подкрепящо. Дори е от основна важност да съчетаваме ясните и последователни граници с любяща емпатия. Не подценявайте силата на благия той в пренасочването. Необходимо да бъдете последователни и твърди във възпитанието и същевременно да проявявате топлота, любов, уважение и състрадание.

3. Бъркаме последователността с ригидност.

Да проявяваме последователност означава да следваме надеждна и кохерентна възпитателна философия, за да са наясно децата във всеки един момент какво очакваме от тях. Това обаче не означава фанатично да следваме установените правила. На моменти бихте могли да правите изключения, да си затваряте очите за някои незначителни постъпки или да дадете на детето известна свобода.

4. Говорим твърде много.

Когато детето е в реактивно състояние и е неспособно да ни слуша, просто трябва да замълчим. Нищо няма да постигнем с дългите си поучения в такъв момент. Тъкмо напротив – ще претоварим мозъка на детето с информация и така още ще задълбочим състоянието на дисрегулация. Затова използвайте повече невербална комуникация. Прегърнете детето, погалете по гърба. Усмихнете се, демонстрирайте емпатия с изражението си. Кимайте. След като започне да се успокоява и възвърне възприемчивостта си, можете да го пренасочите, като обсъдите проблема на словесно, логично ниво.

5. Съсредоточаваме се прекомерно върху поведението и недостатъчно върху причините за поведението.

Всеки добър лекар знае, че симптомът е просто знак за наличието на нещо нередно. Неприемливото поведение при децата обикновено е синоним, свидетелстващ за нещо друго. Този симптом няма да отшуми, ако не установим емоционална връзка с детето си и не се настроим на вълните на неговото субективно преживяване, което предизвиква въпросното поведение. Следващия път, когато детето ви демонстрира нежелано поведение, изследвайте възможните причини – любопитство, гняв, фрустрация, умора, глад и т.н.

6. Не се замисляме върху начина си на общуване.

Онова, което казваме на детето, е важно. Но също толкова важен е начинът, по който го казваме. Трябва да се стремим винаги да проявяваме уважение в общуването с детето си.

7. Внушаваме на детето, че не бива да изпитва силни или отрицателни чувства.

Без да го правят съзнателно, родителите често изпращат на детето си послание, че жалят да бъдат с него само когато е щастливо и не изразява отрицателни емоции. Опитват се да потискат емоционалните му реакции. Вместо това трябва да изграждаме у детето увереността, че ще бъдем до него дори когато се държи възможно най-зле. Дори когато отхвърляме определени поведения, ние трябва да приемем емоциите и преживяванията на детето си.

8. Реагираме прекалено остро и детето се съсредоточава върху нашата извънмерна реакция, а не върху своите действия.

Когато сме твърде сурови в своето отношение, когато налагаме твърде много наказания или реагираме твърде интензивно, детето престава да мисли за собственото си поведение и започва да мисли за това колко зли и несправедливи сме към него. Затова всячески избягвайте да правите от мухата слон. Ако е необходимо, отстранете детето си от проблемната ситуация. Осигурете и на себе си време за успокояване, за да сте разумни, когато обсъждате проблема и пренасочвате. Така ще задържите вниманието на детето върху собственото му поведение, а няма да го отвличате със своето.

9. Не вземаме мерки да поправим накърнените взаимоотношения с детето.

Няма начин да избегнем конфликтите с детето. Невъзможно е винаги да сме в най-добра кондиция и да поддържаме безупречно самообладание. Понякога ще се държим незряло, ще си изпускаме нервите. Но най-важното е да признаваме грешките си и възможно най-скоро да възстановяваме нарушените взаимоотношения. Така ще демонстрираме на детето едно ключово умение, което ще му позволи да се радва на съдържателни междуличностни отношения в живота си.

10. Проявяваме безкомпромисност.

Понякога реагираме „леко пресилено“: „Няма да ходиш на плуване до края на лятото!“. Когато това се случи, опитайте да се „поправите“. Разбира се, важно е да следите за спазване на правилата, иначе ще изгубите авторитета си. Но можете да бъдете последователни, без да сте ригидни. Например можете да предложите втори шанс: „Не ми харесва какво направи, но ще ти дам възможност да постъпиш правилно“. Когато сте реагирали пресилено, бихте могли да го признаете: „Ядосах се и се изказах прибързано. Но като помислих, промених решението си“.

11. Забравяме, че понякога детето се нуждае от помощ, за да се успокои.

Когато детето започне да губи самоконтрол, изкушаваме се да му наредим да „престане веднага“. Но понякога, особено ако детето е малко, може да не е способно да се успокои само. Тогава трябва да му се притечете на помощ. Първата стъпка е да установите емоционална връзка с него – с думи и несловесна комуникация – и да му дадете да разбере, че го разбирате. Само след установяването на емоционална връзка детето ще е готово за пренасочване. Помнете: често трябва да изчакате, преди да реагирате на нежеланото поведение. Когато детето е изгубило самоконтрола си, не е най-подходящият момент да му налагаме да спазва правила. Когато се успокои и стане по-възприемчиво, ще е способно да усвои урока ви най-добре.

12. Възпитавайки, мислим за другите.

Повечето от нас са твърде загрижени за мнението на другите. Не е справедливо да възпитаваме детето си по различен начин в присъствието на друг. Пред свекървата и свекъра например майката се изкушава да бъде по-строга, чувствайки, че в момента оценят родителските ѝ качества. Не се поддавайте на подобни изкушения. Ако се наложи, дръпнете детето настрана и тихо обсъдете проблема. Така не само ще елиминирате влиянието на околните, но и ще го слушате по-добре и по-ефективно ще се настроите на вълните на неговите потребности.

13. Провеждаме борба за надмощие.

Когато детето се почувства притиснато в ъгъла, то инстинктивно отвръща на натиска или се затваря. Старайте се да избягвате това. Винаги оставяйте на детето изход: „Искаш ли първо да пийнеш нещо, а после да прибереш играчките?“. Или преговаряйте: „Нека помислим как и двамата да останем доволни“. Разбира се, някои неща не търпят преговори. Иначе склонноста за преговаряне не е признак за слабост, а знак за уважение кум детето и неговите желания. Бихте могли дори да помолите детето за помощ: „Имаш ли някакви предложения?“. Можете да останете изненадани от готовността на детето да прояви гъвкавост, за да се стигне до мирно разрешаване на противоречието.

14. Възпитаваме съобразно своите навици и чувства, вместо да откликваме на потребностите на детето в конкретния момент.

Понякога проявяваме агресивност към детето, защото сме уморени и защото така са реагирали нашите родители. Или защото неговият брат се е държал зле цяла сутрин и ни е „опънал нервите“. Не е справедливо, но е обяснимо. Има нужда да сме осъзнати в своето поведение, наистина да бъдем с децата си в конкретния момент и да реагираме  на онова, което се случва в момента. Това е една от най-трудните задачи във взаимоотношенията с децата, но определено си заслужава да полагаме усилия в тази насока.

15. Засрамваме детето със забележки на всеослушание.

Когато се наложи да дисциплинирате детето на публично място, съобразявайте се с чувствата му. (Помислете как вие бихте се чувствали, ако ви се скарат пред всички.) Ако е възможно, усамотете се с детето или просто му шепнете. Това не винаги е възможно, но направете всичко по силите си да не унижавате. Освен това, ако злепоставите детето, така само ще отклоните вниманието му от урока, който желаете да ми дадете.

16. Допускаме най-лошото, без да сме дали на детето възможност да обясни поведението си.

Понякога ситуацията изглежда сериозна и наистина е така. Но друг път първоначалните впечатления са лъжливи. Преди да „извадите пищовите“, изслушайте детето. Наистина е фрустриращо да имаш добро обяснения за действията си, а другият да каже: „Не ме е грижа. Не искам да те слушам. Не ме интересува нито причината, нито извинението“. Разбира се, не трябва да сте наивни.Всеки родител трябва да поддържа известна доза скептицизъм. Но преди да упрекнете детето за нещо, което ви изглежда като очевидно провинение, чуйте какво има да ви каже. И след това решете как да постъпите.

16. Пренебрегваме преживяванията на детето.

Когато реакцията на детето към нещо изглежда неуместна и дори нелепа, изкушаваме се да кажем: „Просто си уморен“, „Преиграваш“, „Какво толкова?“ или „Как можеш да плачеш за това?“. Но подобни изказвания омаловажават преживяванията на детето. Представете си, че някой каже на вас нещо такова, когато сте разстроени. Много по-добрe е да изслушате с емпатия и наистина да се опитате да вникнете в преживяванията на детето, преди да реагирате. Дори определено преживяване да ти се струва нелепо, помнете, че то е съвсем реално за детето. Не си позволявайте да омаловажавате нещо, което е значимо за него.

18. Поддържаме твърде високи очаквания.

Често родителят на думи осъзнава, че детето му не е съвършено, но същевременно очаква от него да се държи добре през цялото време. Надценява способността на детето да контролира емоциите си и да взима добри решения. (В повечето случаи тази грешка бива коригирана при второто дете.) Друга грешка, която допускаме, е да приемаме, че ако детето се справя добре в определени ситуации, то може да се представя добре винаги. Но особено при малките деца способността да се вземат добри решения е все още нестабилна. Те могат да се справят добре в определени ситуации, но в други да се държат зле.

19. Позволяваме на мними експерти да ни подвеждат.

Съществува всякакви „гурута“, които могат да ни оплетат със своите теории. Но могат да ни подведат и приятели и дори членове на семейството. Важно е да избягваме да възпитаваме детето си по съветите на някого. Събирайте информация от различни източници, но когато избирате техники, доверявайте се на вътрешния си глас. И винаги се съобразявайте с конкретната ситуация и уникалния характер на детето си.

20. Проявяваме прекалена строгост към себе си.

Често най-грижовните и съвестни родители са най-строги към себе си. Те искат да се представят добре във всяка възпитателна ситуация. Но това е невъзможно. Така че бъдете по-благосклонни към себе си. Обичайте децата си, определяйте ясни граници, възпитавайте с любов и поправяйте грешките си. Това ще е от полза за цялото семейство.