Бременността може да се съобщи на детето без много фанфари и тържественост. Достатъчно е да кажем: „Ще имаме ново бебе вкъщи“. Независимо от непосредствената реакция на детето, ние знаем, че съществуват много незададени въпроси в главите им, много скрити тревоги в сърцата им. За щастие като родители ние сме в силна позиция да им окажем помощ, за да преминат през този тежък кризисен момент. Нищо не може да промени факта, че новото бебе е заплаха за сигурността на детето. За първородното дете е заплаха и за неговата уникалност. Особено болезнено е за първородното дете, което никога не е делило родителите си с никой друг. То досега е било единствено и неповторимо в очите им, а ето сега новото бебе обявява края на престоя му в райската градина.
Въпреки всичко обаче дали характерът на детето ще се развие след преодоляната криза, или ще се деформира под въздействие на стреса и напрежението, зависи най-вече от нашите умения и мъдрост.
Следният пример илюстрира един добър начин да се съобщи предстоящото събитие.
Когато 5 годишната Алис разбира, че майка ѝ е бременна, тя показва голяма радост. Рисува картина със слънце и рози за живота си с братчето. Майката обаче не насърчава тази доста едностранчива гледна точка. Вместо това тя казва на дъщеря си: „Понякога ще бъде приятно, но понякога ще бъде досадно. Понякога бебето ще плаче и никой няма да може да спи заради него. Може да се почувстваш пренебрегната. Може да почувстваш ревност. Можеш дори да си кажеш: „Тя не обича мен, обича бебето.“ Когато се почувстваш по този начин, никога не се колебай да дойдеш при мен и да ми кажеш, аз ще те прегърна и ти няма да се тревожиш повече и ще си сигурна, че те обичам“.
Някои родители не се осмеляват да приложат подобен подход. Те се страхуват да не би да внушат опасни мисли на детето. Трябва да кажем на тези родители, че подобни мисли никак не са чужди на детето им. Нашето изказване показва, че разбирам чувствата му. То ще го имунизира срещу чувството на вина и ще отвори вратите за душевността и доверието. Детето със сигурност ще изпитва неприязън и ревност към бебето. По-добре е да се чувства свободно и да изрази гнева си, вместо да го стаява дълбоко в себе си.
