‘‘Вероятно ще ти е интересно да научиш повече за това как започнахме този курс. След като написахме първата чернова на книгата си ‘‘Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, че да говори” направихме копия, които раздадохме на няколко родителя, за да съберем впечатления. Някои от тях ни дадоха отлични препоръки за подобрения и едно анонимно предложение гласеше: “Как продължаваме?”
Всички те искаха да имат възможност да дискутират с други родители идеите от книгата; искаха да чуят как методите бяха използвани в други домове с други деца; и искаха да имат възможност да практикуват с други родители.
Оценихме тяхното желание да работят в група. Ние самите в рамките на 10 години сме били част от курсовете за родители на Д-р Хайм Гинът и осъзнавахме каква подкрепа и помощ дава работата в група.
Нашата задача не е да решаваме проблемите на всички или да казваме на хората какво да правят. Нашата задача е да споделим всичко онова, което сме научили от Д-р Хайм Гинът, от нашия собствен опит, от книгите, които сме прочели, от курсовете, на които сме били и сме провели, така че родителите, въоръжени с цялото това знание, да могат сами да си кажат какво да правят.
След като вече бяхме убедени, започнахме да адаптираме материалите от книгата така, че да се използват от група. Отне ни около година да тестваме курса с различни групи родители. Седмица след седмица ги наблюдавахме как правят упражненията, как разиграват ролевите игри и дискутират своите реакции. След всяка сесия обсъждахме с участниците какво им е било полезно, кое упражнение ги е затруднило или не са го разбрали. Така ние преправяхме и тествахме докато не стигнахме до консенсус. Курсът, който ви предстои, е резултат от тази съвместна работа с всички родители.
Част от писмо до родители, написано от Адел Фaбер и Илейн Мазлиш.