Игри, развиващи емоционална интелигентност

Всички млади бозайници си играят; това е техният начин да усвоят уменията, които ще са им нужни, като пораснат – от намирането на храна до това да се разбират с другите. Това е начинът, по който малките човешки същества изследват, учат и обработват емоциите си. Можем да приемем играта като работата, която детето ви трябва да свърши, за да оформи мозъка си и да порасне здрав човек. Освен това децата просто са „по-свързани с телата си“, отколкото възрастните. Когато се напрегнат емоционално, техните тела трябва да се разтоварят от цялата тази енергия. Това е една от причините те да имат много повече енергия от нас.

Много родители споделят, че са прекалено уморени и заети да играят с децата си. Майките, особено, често са толкова концентрирани върху това да накарат децата си да свършат ежедневните рутинни дейности, че за тях играта е бреме. Но как ще реагирате, ако ви кажем, че физическата игра е най-добрият начин да се сближите и да помогнете на детето си да обработи емоциите си?

Децата използват игрите, за да преодолеят емоционалните си проблеми и да могат да възстановят вътрешното си равновесие. Те отново и отново разиграват ситуации, че отиват на лекар, сменят си ролите, слагат инжекции на плюшеното си мече. Поне във въображението си те са в ролята си на силния. Това е главната противоотрова за преживяванията през деня, когато са по-малките, зависимите, често без право на глас. Кикотенето освобождава същите насъбрани стресови хормони, както и един хубав плач в прегръдките на родителите. Боричкането стимулира отделянето на ендорфин и окситоцин, хормоните, които ни карат да се чувстваме добре, така че физическите игри правят децата щастливи и им помагат да се сближат. Ето защо това е един от най-добрите наични  да укрепите взаимоотношенията с детето си. Добрата новина е, че няма нужда тези игри да продължават дълго – може би не повече от две минути. И вярвате или не, повечето родители ги намират за ободряващи. Това е така, защото напрежението и раздразнението, които носим с нас, ни уморяват. Когато играем, подобно на децата си и ние се разтоварваме от хормоните на стреса, което ни доставя още малко енергия. И също както при децата, физическите игри предизвикват освобождаването на ендорфин и окситоцин в нашите системи и затова се чувстваме по-щастливи и свързани.

• Борба, бой с възглавници, нека детето ви се опита да ви събори. Всички деца трябва да имат безопасна възможност да изразят своя гняв към родителите си. Вие, разбира се, ще оставяте детето да победи, докато не ви помоли да се постараете повече.
• Гонете детето си. Малките деца, особено между три и пет години, имат нужда да избягат от нас, но да знаят, че винаги ще си ги приберем. По-добре е да го направи в дома ви, отколкото в парка, затова го превърнете в игра. Или се опитайте да го хванете, но се препънете. Това е като игра за надмощие, така и за раздяла, подобно на играта „Ето ме!“.
• Правете се на тромаво чудовище. Този елемент на гоненица добавя елементи на страх и превъзходство и върши работа при деца от всички възрасти. Перчете се, стъпвайте важно и ръмжете към детето си как ще го хванете и ще му покажете кой е шефът, като бъдете само толкова страшни, колкото да провокирате смях, докато се спъвате и залитате, и го оставяте да ви надхитри или да ви надвие. Децата прекарват повечето си време с чувството, че са по-малки и безсилни, затова се нуждаят от възможност да се почувстват по-силни, по-бързи и по-умни от нас. (Не можеш да ми избягаш! Хей, къде отиде? Твърде си бърз за мен!) При плахите деца ролите трябва да се разменят: Аз съм страшното чудовище и идвам да те хвана… Ох, спънах се… Но къде отиде? Ах! Уплаши ме!
• Играта „Довиждане“. Децата по цял свят играят игри за раздяла, защото страхът да загубят родителите си е много голям при всички деца. Да поиграем на „Довиждане“… Аз ще изляза през вратата. Ако ти липсвам, извикай най-смешната дума, за която се сетиш, и аз ще се върна. Влезте в някой гардероб или в банята, но не оставяйте възможност на детето а усети липсата ви. Преди да излезете напълно през вратата, изскочете иззад нея и извикайте: Носорог! или която и да е дума, която би разсмяла детето ви. Прегърнете го и го целунете, а после кажете: Толкова много ми липсваше, че не успях да изляза… Да опитаме отново! Преувеличете собствения си страх от раздялата, за да накарате детето си да се разсмее, и постепенно увеличавайте времето, в което сте извън полезрението му. Накрая можете да преминете в по-висока категория – игра на криеница.
• Играта „Нужен си ми“. За справяне със страха от раздялата, когато детето ви става прилепчиво или когато имате бебе и детето ви се чуди дали все още го обичате, вкопчете се в него – преувеличавайки и правейки се на смешни. Знам, че искаш да те оставя на мира, за да можеш да отидеш да си играеш, но си ми НУЖЕН. Искам само да съм с теб. МОЛЯ ТЕ, остани с мен сега! Не пускайте ръката му или се дръжте за дрехата му. На него ще му хареса усещането, че то решава дали да ви остави , а не е в ролята на изоставения. Ако се държите достатъчно смешно, то ще се разсмее и ще се освободи от част от напрежението около разделите. Когато то категорично ви отблъсква, кажете: „Всичко е наред. Знам, че ще се върнеш. Винаги се връщаме един към друг.“
• Игра за поправяне. Наричаме я игра за поправяне, защото тя поправя всичко, което не е наред, убеждавайки детето, че е силно обичано. Влезте в ролята на непохватно чудовище и го гонете, прегръщайте го, целувайте го, оставяйте го да избяга и постоянно повтаряйте: „Имам нужда от прегръдките на моята Челси… Не можеш да избягаш… Трябва да те прегърна и да те нацелувам цялата… О, не, ти избяга…. Идвам след теб… Просто трябва още да те целувам и да те прегръщам… Твърде си бърза за мен…. Но никога няма да се откажа…. Прекалено много те обичам…. Хванах те…. Сега ще ти нацелувам пръстчетата на краката… О, не, твърде си силна за мен… Но винаги ще искам още прегръдки от Челси… Идвам да те хвана….“ И двамата родители могат да играят едновременно и да „спорят“ кой ще прегърне първи скъпото им дете. Тази игра със сигурност ще премахне съмненията на детето ви дали наистина го обичате (защото всяко дете, което „се държи зле“, таи в себе си такива съмнения).
• „Свършиха ли ти прегръдките?!“ Използвайте това, когато детето ви досажда или се държи арогантно. Пак ли ти свършиха прегръдките? Да направим нещо по въпроса! Грабнете детето и му дайте една дълга прегръдка – толкова дълга, колкото е възможно. Не отпускайте прегръдката, докато детето не започне да се върти, и не го оставяйте веднага да се дръпне. Прегърнете го още по-силно и кажете: „ОБИЧАМ да те прегръщам! Не искам никога да те пускам. Обещай ми, че пак ще ми дадеш да те гушна!“. След това го пуснете, установете връзка с него с една широка, топла усмивка и му кажете: „Благодаря ти! Имах нужда от това!“
• Когато детето ви има някакви страхове. Оставете го то да ви изплаши и се направете на ужасени. То ще се разкикоти на плашливостта ви, освобождавайки се от безпокойството, причинено от собствените му страхове. Или го оставете да ви язди като конче и се мятайте така, че да се притесни да не падне, така ще се смее и пищи от радост, докато виси на една страна. Всяка игра, когато помага на децата да танцуват физически със страховете си, им дава възможност да се освободят чрез смях от насъбрания страх и това ги прави по-смели в реалния живот.
• Когато детето ви отказва да се научи да ползва гърне. Пейте му смешни песнички за гърнето, носете пелени на главата си, правете се, че не можете да стискате, но сте твърде уплашени да ползвате тоалетната, и танцувайте наоколо. Колкото повече детето ви се смее на нещата, свързани с използването на гърне, толкова по-склонно ще бъде наистина да го използва.
• Когато детето ви преминава през период на постоянно мрънкане. Помнете, че мрънкането е израз на безпомощност. Ако отказвате да го „чуете“, докато не заговори като „голямо дете“, това още повече ще ви обезсилва. Но не бива и да окуражавате мрънкането, „предавайки се“ пред това, което иска с този хленчещ глас. В книгата „Децата, родителите, играта“, Лорънс Коен твърди, че за да излъчвате увереност, че детето ви може да използва „силния“ си глас, и да предложите помощта си да го намери, трябва да направите това под формата на игра: „Ей, къде отиде силният ти глас? Беше тук допреди минута. ОБИЧАМ силния ти глас! Ще ти помогна да го намериш. Помогни ми да видя. Под стола ли е? Не…. В кутията за играчки? Не…ЕЙ! Ти го намери! Това е силният ти глас! Ура! Обичам силния ти глас! Сега ми кажи пак какво искаше, но със силния глас“.
• Когато се оказва, че с детето често се борите за надмощие. Всички деца се нуждаят от възможност да се почувстват силни и да експериментират с неподчинението; по-добре е това да става с игра, отколкото за нещо важно. Опитайте с „Не можеш да ме бутнеш“ или с „О, не, не го прави!“ (Каквото и да правиш не слизай от дивана! О, не, сега трябва да ти дам двайсет целувки! Добре, сега е твой ред да ми задаваш заповеди.)
• Когато детето ви се превъзбужда или е пренавито. В момента имаш толкова много енергия. Искаш ли да се въртиш? Ела тук (или навън) при мен, където е безопасно да се въртиш, аз ще те наблюдавам. Намерете безопасно място, където няма деца или родители, които още повече да го стимулират, и го оставете да се повърти около себе си, да подскача или обикаля в кръг около вас – каквото му се иска. Когато падне от изтощение, го прегърнете и кажете: „Толкова е забавно да си развълнуван. Но понякога се превъбуждаш и имаш нужда от малко помощ, за да се успокоиш. Сега да си поемем въздух три пъти , за да се отпуснем. Вдишваме през носа, издишваме през устата. Едно… две… три… Добре! По-спокоен ли си сега? Добре е да знаеш как да се успокоиш сам. Сега да се гушнем двамата и да почетем малко книжки.“
• Когато децата ви много се карат. Когато са кротки им кажете: „Бихте ли се скарали сега, моля?“. Когато започнат да се карат започнете да се правите на телевизионен коментатор. На вашето внимание тази вечер две сестри, които май не се разбират много! Останете с нас, докато наблюдавате тяхното поведение на живо! Забележете как голямата сестра се опитва да се наложи, а малката я дразни! И двете момичета искат едно и също парче салам! Дали ще се сетят, че има още салам в хладилника? Останете с нас… Децата ви ще се разсмеят, ще свалят напрежението и ще осъзнаят колко са били нелепи.
• За да помогнете на дете, което се опитва да се пребори с трудно препятствие като започването на училище, конфликти на детската площадка или болест. Нека една плюшена играчка да бъде родителят, а друга – детето, и разиграйте ситуацията. Използвайки играчки, се отдалечаваме с една стъпка от действителността, затова повечето деца се чувстват по-удобно с тях, но някои предпочитат сами да разиграят случката (вместо да използват заместващи кукли или плюшени играчки). Да си представим, че сме на пясъчника и аз искам да си играя с камиончето ти, но ти не искаш да го споделиш или Да си представим, че ти си учителят, а аз съм ученикът, или Да си представим, че ти си докторът, а аз съм болният. Разиграването на тези ситуации, които причиняват толкова много стрес на децата, им помага да почувстват, че имат повече контрол над собствените си емоции, и им позволява да са силната фигура в ситуация, при която в истинския живот може би са се чувствали безсилни или унижени.